В дребните зрънца на това бобово растение се крият много хранителни качества
Лещата е питателна, евтина и лесна за подготвяне храна, която е скъп източник на сила. Редовната й консумация намалява равнището на холестерола в кръвта, контролира кръвната захар и подкрепя активността на храносмилателната система. Към качествата на тази суперхрана прибавяме и благосъстоянието от всички седем значими минерала, витамини от групата B и, несъмнено, протеини и фибри. И още желязо, цинк и калий. Всичко това без никакви мазнини и с малко калории – една купичка сварена леща ще ви засити, без да натрупате непотребни килограми.
Лещата е една от най-старите аграрни култури в света, като в днешно време се отглежда основно в Канада, Съединени американски щати, Австралия и Индия.
Най-разпространената леща у нас е зелената , която на някои места се назовава още континентална леща, пишат производители. Ако спазвате времето за варене, зърната й остават релативно цели и по тази причина е подобаваща както за класическа леща супа, по този начин и за разнообразни типове салати, запечени ястия, пълнене на зеленчуци. Този тип леща се сварява за към 40-60 минути и има присъщ усет.
Белената алена леща обикновено се продава с разполовени зърна. Тя се сварява доста бързо, като зърната губят формата си и нормално с нея се подготвят крем супи или пюрета. На усет е по-сладка от кафявата и зелената леща. С този тип се подготвя и известният индийски дал с леща – тип яхния с нахут, куркума, кокосово мляко, кориандър и чили. Разбира се, най-позната у нас рецепта е обичайна турска супа от алена леща.
Френската леща – това е извънредно ароматна леща с лек лешников усет, която автентично произлиза от френския район Le Puy, само че през днешния ден се отглежда и в Италия и Северна Америка. Обикновено е по-скъпа от кафявата и алената леща и се счита, че има по-високи вкусови качества. След сваряване зърната резервират целостта си, като времето за варене при този тип леща е по-дълго – 45 минути. В множеството предписания ще я срещнете като гарнитура на скъпи специалитети с пушена сьомга, козе сирене или печен дивеч.
Черната леща Белуга е с дребни, блестящи зрънца, поразително наподобяващи на черния хайвер на рибата белуга. Счита се, че родината й е Канада, а известността й се носи по целия свят. Що се отнася до развъждането и събирането на реколтата от черна леща, това е трудоемък развой и стопанствата, които го вършат, са прекомерно малко. Поради това черната леща е безценен артикул.
Научно потвърдено е, че пигментът, на който се дължи цветът на Белугата, има антиоскидантни свойства. Ето за какво ежедневната й приложимост ни оказва помощ в битката със сърдечносъдови болести, а също и против стареенето. Съдържа лесноусвояем белтък, в който влизат незаменими аминокиселини.
При кипването й пигментът оцветява водата, заради което сготвената черна леща не е с толкоз кондензиран цвят, само че пък прелестно е съхранила формата си, покрита с нежна и мека ципа.
Лещата е една от най-старите аграрни култури в света, като в днешно време се отглежда основно в Канада, Съединени американски щати, Австралия и Индия.
Най-разпространената леща у нас е зелената , която на някои места се назовава още континентална леща, пишат производители. Ако спазвате времето за варене, зърната й остават релативно цели и по тази причина е подобаваща както за класическа леща супа, по този начин и за разнообразни типове салати, запечени ястия, пълнене на зеленчуци. Този тип леща се сварява за към 40-60 минути и има присъщ усет.
Белената алена леща обикновено се продава с разполовени зърна. Тя се сварява доста бързо, като зърната губят формата си и нормално с нея се подготвят крем супи или пюрета. На усет е по-сладка от кафявата и зелената леща. С този тип се подготвя и известният индийски дал с леща – тип яхния с нахут, куркума, кокосово мляко, кориандър и чили. Разбира се, най-позната у нас рецепта е обичайна турска супа от алена леща.
Френската леща – това е извънредно ароматна леща с лек лешников усет, която автентично произлиза от френския район Le Puy, само че през днешния ден се отглежда и в Италия и Северна Америка. Обикновено е по-скъпа от кафявата и алената леща и се счита, че има по-високи вкусови качества. След сваряване зърната резервират целостта си, като времето за варене при този тип леща е по-дълго – 45 минути. В множеството предписания ще я срещнете като гарнитура на скъпи специалитети с пушена сьомга, козе сирене или печен дивеч.
Черната леща Белуга е с дребни, блестящи зрънца, поразително наподобяващи на черния хайвер на рибата белуга. Счита се, че родината й е Канада, а известността й се носи по целия свят. Що се отнася до развъждането и събирането на реколтата от черна леща, това е трудоемък развой и стопанствата, които го вършат, са прекомерно малко. Поради това черната леща е безценен артикул.
Научно потвърдено е, че пигментът, на който се дължи цветът на Белугата, има антиоскидантни свойства. Ето за какво ежедневната й приложимост ни оказва помощ в битката със сърдечносъдови болести, а също и против стареенето. Съдържа лесноусвояем белтък, в който влизат незаменими аминокиселини.
При кипването й пигментът оцветява водата, заради което сготвената черна леща не е с толкоз кондензиран цвят, само че пък прелестно е съхранила формата си, покрита с нежна и мека ципа.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ